ТАЙНАТА СИЛА НА МИНЕРАЛИТЕ

ТАЙНАТА СИЛА НА МИНЕРАЛИТЕ

Минералите са неми учители, те карат наблюдателя да занемее, а най-доброто, което се научава от тях, не може да се сподели.

-Гь от е

От хилядолетия човечеството разчита на минералите за решаване на свои проблеми от различен характер. Феноме-налните им качества са трудно обясними и днес, което е добро дошло за критиците на терапията с тях. Но това не пречи този вид практика да продължава да печели привърженици. Още повече, че лечебните качества на минералите се проявяват най-добре там, където традиционната медицина среща трудности.

Познаването на историческите и съвременните дости­жения в областта на минералогията не само помага по-лесно да определим камъка, който би ни въздействал положително, но и способства да подходим избирателно към информацията, с която непрекъснато сме атакувани от различни страни. Друг голям проблем днес е потопеният в синтетични аналози пазар на тези изделия. На практика няма скъпоценен камък, който да не се произвежда по изкуствен начин - като се започне от диа­манта и се стигне до кварцовите разновидности. Затова, ко г ат о решим да протегнем ръка към бижу, ко ето ни харесва, не тряб-ва да разчитаме само на добросъвестността на продавача, а и на собствената си култура.

Началото на 21 век заварва европейските ювелирни щан-дове наситени най-вече с разноцветен корунд, който отлично имитира диамант, изумруд, аквамарин, топаз и др. Още отпреди сто години той се произвежда в индустриални количе ст ва. По изкуствен път се получава и корунд, притежаващ ефекта астеризъм, ко й то се изразява в сиянието на шестлъчева звезда. Предлага се в изобилие и синтетичен александрит. Всички тези минерали се различават от естествените по неравномерното разпределение на цвета, което обаче е неуловимо с невъоръжено око.

Диамант, сапфир, рубин, изумруд, аквамарин, гранат, турмалин, лунен камък, циркон и топаз много често се замес-тват и от синтетичен шпинел в различна окраска. Изумрудът се синтезира още от 1848 година. Синтетичният се отличава от природния по малките включения в него с черен и кафяв цвят, видими най-вече за специалистите.

Огромни кол ич е ства синтетичен кварц в различни цве­тове постъпва на борсите от Русия, САЩ, Япония и Франция. То й се предлага като карнеол, аметист, цитрин, хризопраз, мо­рион.

Като имитация на диамант се използва и обезцветен ру­тил. Блясъкът му на практика не се различава от този на бри-лянтите, но твърдостта му е значително по-ниска.

Като заместители на диаманта се използват и синтетич-ни камъни без аналози в природата- стронциев титанат, нари-чан още фабулит, литиев ниобат и др. Итриево-алуминиевият и гадолиний-галиевият гранат успешно заместват както диаман­та, така и редица други минерали.

През последните години изключителна популярност ка-то заместител на много минерали получава фианитът. То й мо-же да бъде във всякаква окраска с изключение на изумрудена.

Синтетичният александрит се отличава от природния по наличието в него на миниатюрни включения, а тюркоазът - по плътността. Ако върху естествения тюркоаз се капне солна ки-

селина, тя ще попие, докато синтетичният няма да я приеме.

Синтетичният опал се различава от природния по рав-номерната зърнесто-мозаечна структура и голямата прозрач-ност. Полученият по изкуствен път малахит на практика е неот­личим от естествения.

Имитации на скъпоценни камъни са се правели още в древността. Тр и хиляди години пр. н. е. в Египет използват цвет-но стъкло за тази цел. То з и процес получава силно развитие през Средновековието, а през 18 и 19 век отбелязва своя апо­гей. Преди 300 години имитират рубин и изумруд с оцветено с окиси оловно стъкло. Имитират успешно и перли. Перлите и днес са сред най-заместваните със синтетика бижута.

Синтетичните минерали се отличават от естествените единствено по липсата на онази потенциална сила, която само природата може да заложи в камъка. Въпреки че изкуствените камъни са перфектни по отношение на своята чистота, блясък и цвят и изглеждат изящно в сребърен или златен обков, тяхно-то въздействие върху притежателите им не е на очакваното ниво.

Минералът може да направи човека щастлив, може и да го убие. Немалко исторически личности са били отстранени от властта посредством изключително силната отрова от минера­лен произход арсеник. Но в същото време арсеникът (двуарсе-нов триокис) се използва във фармацевтиката за приготвяне на лекарства.

Класически случай за минерал, ко йто влияе пагубно на своите притежатели, е този със синия диамант "Хоу п ". Наме­рен в рудник Го л к о н д а в Индия, през 1712 г той попада във Франция и става притежание на Людовик XIV. Камъкът е обра-ботен във вид на тристенна пирамида и е окачен на панделка, която кралят поставя на врата си. Седем месеца по-късно тойвече не е между живите. Следващият притежател на бижуто е Людовик XV. Дълго време той не се докосва до него, но често-любието му надделява и кралят нарежда на придворния бижу-тер диамантът да бъде изваден от обкова си и вграден в ордена "Златното руно". След този акт съдбата го дарява с нелепа смърт - монархът умира от едра шарка.

Впоследствие камъкът краси одеждите на кралица Ма­рия-Антоанета. У д о в о л с т в и е т о споделят и приятелките й кня­гиня Дюбари и княгиня Ламбал. По време на революционните събития през 1789 г и трите загиват от жестока смърт, а диаман-тът е купен от холандския бижутер Фалс. Синът на бижутера го присвоява от бащата, след ко е т о смъртта настига и двамата. Брилянтът попада у английския крал Джордж IV, кой то, след като започва да го носи, загубва разсъдъка си. Потресен, кра-лят го продава на банкера Хоу п , както се казва, за жълти сто­тинки. Внукът на Хо у п залага бижуто на ко м а р и го губи. Печели го американският търговец Френкел, след ко е то нещастията започват да го преследват до пълното му разорение.

Диамантът е обявен за продажба на търг и с него се сдобива турският султан Абдул Хамид. С бижуто той закичва коприненото боди на любимата си жена Зелма. Мълвата от онова време говори, че за да й угоди, султанът заповядва да бъдат хвърлени в морето двеста жени от харема му. Но след като удовлетворява и последния й каприз, той убива и фаво-ритката си, след ко ето стига до умопомрачение и умира. Диа-мантът попада у гръцкия търговец Мантаридес, който загива в дълбока пропаст заедно с жена си и дъщеря си. Въпреки че историята на тези нещастия пълни страниците на световния печат, французинът Коле пожелава да стане притежател на ди­аманта и го купува. Сполетява го съдбата на Френкел - делата му тръгват със страшна сила наопаки, следва разорение исмърт. През 1941 г. с обвеяното с тъмна слава бижу се сдобива руският княз Калитовски, ко го то смъртта застига няколко дни след това. През 1958 г диамантът е подарен на колекцията на Смитсъновия институт в СА Щ, където се намира и сега.

Немалко са и описаните случаи, когато минерал помага на притежателя си да постигне целта на живота си. Сам Алек-сандър Пушкин твърди, че най-честият източник за неговото вдъхновение е карнеолът, вграден в любимия му пръстен. Друг велик поет - Йохан Волфганг фон Гь о т е , през целия си живот е тясно свързан с минералите. Освен с чистотата и елегантност-та на литературния си стил, той впечатлява съвременниците си и като учен-естественик, автор на съчиненията "Теория за цве-товете", "Метаморфозата на растенията", "Оптика" и др.

През 1775 г. Гь о т е се отзовава на поканата на своя прия-тел принц Карл Август да започне служебна кариера във Вай-мар. За тогавашното време е сензационна ситуация обикно-вен гражданин да бъде посветен във висшите държавни дела. Но поетът бързо навлиза в многообразната работа и скоро е назначен за член на управителния орган на провинцията - т. н. Таен легационен съвет. По време на едно от заседанията на този съвет Гь о т е се явява с куп книги — това са съчиненията на естествениците от античността, и смайва присъстващите със съобщението си за минерал с чудни свойства. Кой то го прите-жава, може да оказва влияние върху умовете и сърцата на хо-рата, уверява поетът.

Днес е известно, че Гь о т е има предвид един от видовете опал - хиалита. Амбициозният му покровител Карл Август под-крепя идеята за организиране на експедиция за намиране на странния минерал и с нетърпение очаква завръщането на тър-сачите. Тя се осъществява на територията на днешна Чехия и продължава два месеца. Гьот е лично отваря донесения сандък

и подава първия къс хиалит в ръцете на херцога. Останалите образци раздава на своите приятели, ко и то творят заедно с не­го в имението - Шилер, Хердер, Вийланд, от него получава майката на херцога Анна Амалия. както и дворцовата дама Шарлоте фон Щайн. с която поетът е в топли отношения.

Едва ли е случайно, че след този ритуал започва бурен разцвет в литературата, изкуството и науката в Германия, като центърът на този процес се оформя във Ваймар. който получава прозвището "дворец на музите". Ту к се раждат едни от великите произведения на Гь о т е и Шилер, а през 1782 г Йохан Вол-фганг получава и аристократичен сан.

Десет години от пристигането се изнизват неусетно; по време на една от сутрешните разходки из парка през 1785 г херцогът се оплаква, че е изчезнал хиалитът от писалището му. До вечерта всички от кръга, поставил началото на новия твор­чески подем, установяват, че и техните минерали липсват.

Гьот е предприема нова експедиция. Покровителят му го насърчава и за това дело. То з и път то продължава значително по-дълго, но търсачите се връщат без нито едно камъче. Сякаш някой е минал преди тях и е обрал всичко.

Гь о т е се скарва за кратко време с големия си приятел Шилер, рязко охладнява отношението към него и на Шарлоте фон Щайн. Изнервен, той се заравя отново в старите книги и установява, че римските войници са намирали от минерала-чудо в провинция Тракия, откъдето са пренесли от него в Рим. Но за поета по онова време Балканите са terra incognita, затова той решава да замине за Италия. През следващата 1768 г прис-тига там и цели две години се рови в хранилищатата на музеи да открие поне едно късче хиалит.

У в и . В Германия, останала без камъка на Гь о т е , тръгва началото на упадък, ко йто ще продължи дълго.

В най-ново време много световноизвестни знаменитос­ти се обръщат за помощ към минералите. Наскоро печатът афишира изявленията на американската актриса Деми Мур. Тя заявява, че може да доживее до 130 години благодарение на съветите на специалиста от индийски произход д-р Чопра. Ак-трисата изпълнявала стриктно неговите указания за здравосло-вен начин на живот, в кои то водещо място се отделяло на обг-раждането с определени минерали и растения.

За да постигне желания успех, човек трябва да направи възможно най-добрия избор. Аномалиите, получени при ес-тествения растеж на кристала - пукнатини, мехурчета и обла-чета, не влияят отрицателно върху неговото въздействие. Но когато те са с по-тъмен цвят от основния, това означава, че камъкът е изкуствено оцветяван. Диамантът, аквамаринът и топазът рядко съществуват в природата в плътни свежи цвето­ве. За тях са характерни по-скоро оттенъците на синьото, зеле-ното, жълтото. За да се насити цветът им, те често се облъчват. При това третиране камъните задължително губят лечебните си качества. Твърде често на химическа интервенция се подла-гат и кварцовите разновидности: карнеол, аметист, розов кварц, яспис. Цяло щастие е да се намери на пазара естествен авантю­рин или тюркоаз.

Друг подводен камък, съпътстващ избора, е наличието на много зодиакални списъци. Познати са китайски, египетс­ки, гръцки, римски, средновековен и др. С най-голяма попу-лярност днес се ползва европейският, който отразява най-точ­но измененията в астрологическия календар през последните векове.

На невярващите във влиянието на връзката минерали-съзвездия може да се каже, че тя е изпитвана непрекъснато през хилядолетията. Според астрологическата наука скъпоценните камъни са посредниците между силите на макрокосмоса и микрокосмическия свят на човека и оказват влияние върху неговите действия. То в а се дължи на възникването на опреде-лени вибрационни свойства в минералите в резултат на звезд-ното излъчване. Като пример за влияние на небесно тяло вър-ху живота на Земята може да се посочи Луната, която "притис-ка" ритмично водите на всички морета и океани. По подобен начин чрез потоци магнитна енергия върху земния живот вли-яят и различни по-близки и по-далечни звезди и ако не е задъл-жително да се съобразяваме с определените минерали за все-ки месец или ден от седмицата, то от благоразположението си към зодиакалните списъци можем само да спечелим.

Крадените минерали носят нещастие.

Когато ви подаряват минерал, платете го символично с дребна монета- по този начин и подсъзнанието ви ще го при­еме, той ще се свърже по-дълбоко с вас. Ако други хора искат да разгледат вашите камъни за терапия, след допира до техните ръце ги поставете за малко под течаща вода.

При покупка на минерал се отдайте на влечението на сърцето си към него, без да се притеснявате дали той ви съот-ветства зодиакално. Ако бъдете привлечени от цвета, формата или шарките на даден камък, купете го-тази инвестиция ще ви се върне многократно. Нещо повече - след време ще разбере­те, че точно той ви е бил необходим.