ЦИВИЛИЗАЦИЯ И МИНЕРАЛИ

ЦИВИЛИЗАЦИЯ И МИНЕРАЛИ

Минералите са природни творения, ненадминати по красота, връстници на Земята.

Човекът започва да ги използва в своята дейност от ми­га, когато мисълта му сътворява първото оръдие на труда. Разновидностите на кварца са първите материали, чиято обработ­ка достига високо ниво. За полирането им се използва стрит на фин прах планински кристал. Отначало този процес се извършва върху изгладена скала, по-късно - върху оловна плоча.

В различни краища на света са открити шила и брадвички от яспис, датирани към десетото хилядолетие преди н.е. По времето на новокаменната епоха (осмо - трето хил. пр. н. е.) техниката за обработка на минерали се усъвършенства толко­ва, че вече позволява полирането на по-твърди от кварца скъ-поценни камъни. От този период в Чехия са намерени гранато-ви украшения. По това време в много страни по света минера­лите и изделията от тях започват да изпълняват култово значе­ние и се свързват със знаците на зодиака.

Най-старите данни за използване на минералите като лечебно средство са намерени върху египетски папирус, дати-ран към 16 в. пр. н е. То г а в а Египет е покорен от хиксосите -западноазиатски племена, които остават смаяни от нивото на изкуството и медицината около делтата на Нил.

Други папируси, писани от 13 до 10 в. пр. н. е., дават сведения за използване на стрити на прах минерали за налага-не на рани, за приготвяне на минерална боя за ритуални сцени и за използването на скалпели от обсидиан. През този период някои от обработените минерали започват да се ценят като скъпоценни камъни и цената им се изравнява с тази на златото,

дори често я надвишава. В египетска повест от времето на т.н. Ново царство (1570 -1100 г пр. н. е.) се отбелязва, че сирийска-та богиня Астарта "трябва да донесе данък в сребро, злато, лазурит и дърво". Лазуритът и тюркоазът са сред любимите минерали на египетските фараони. В гробницата на Тутанкамон са открити множество предмети, изработени от тях.

През второто хилядолетие пр. н. е. голям разцвет дости-га индийската цивилизация около басейна на река Инд, наре­чена по-късно "Кул т у р а на Харапа" по името на един от градо-вете там. Освен всички други изкуства до високо ниво е издиг-ната обработката и използването на минералите за различни цели. От тях се правят ножове и лемежи, боздугани, съдове, пластинки за стриване на бои, върхове на пробивни инстру-менти, мъниста и печати, украсени с изящно гравирани херал-дически елементи и надписи. Подобни бижута от яспис, ахат и лазурит с изобразени на тях магически сцени, епизоди от сра­жения или символи от професията на притежателя им са ши­роко популярни и сред жителите на богатите градове на Месо­потамия (трето - първо хил. пр. н. е.) - У р , У р у к , Ериду, Ларса, Вавилон. В своята "История" Херодот отбелязва, че всеки зна­тен жител на Вавилон подпечатва пратките си със свой пръстен със скъпоценен камък на него.

Характерно за цивилизациите от този период както в Месопотамия, така и в Индия и Китай, е култът към природата - най-вече към планините, камъните и водата.

В Индия обществото е разделено на четири съсловия, наречени "варни". Според тях жреците се наричат брахмани, войните - кшатрии, земеделците, занаятчиите и търговците -вайшии, бедняците и робите — шудри. Браковете между хора от различните касти се считат за недопустими. На тези класове се разделят и скъпоценните камъни: брахмани - безцветни диа-мантени кристали, кшатрии - червени прозрачни камъни, вай-шии — зелени бистри кристали, шудри - сиви и други на цвят кристални форми. В преливащите от скъпоценни камъни сък-ровищници на индийските владетели са допускани само мине-рали от първите три класа. Те са толкова популярни и сред обществото, че в знаменитата "Панчатантра" се казва, че за обеци със сапфири не си струва жената да си пробива ушите.

При археологически разкопки на древен китайски град в провинция Хънан (с. Сяотун, окръг Янян) е открита царска съкровищница с шест хиляди предмета в нея. Всички те са изящ-ни произведения на изкуството, изработени изключително от нефрит, злато, бронз, черупки на костенурки и седеф и са дати-рани от епохата на първата историческа държава Шан-Ин (16 в. пр. н. е.). Пак там са открити огромно количе с тв о предмети от минерали: ножове, върхове на стрели, различни по размер ко -пия, хаванчета, статуетки и украшения. През този период спе­цифичен за Китай вид разменни пари са скъпоценните мидени черупки каури. Неслучайно йероглифът за "пленник, роб" от онова време изобразява човек, събиращ седефени черупки.

Между шести и пети в. пр. н. е. в Китай нефритът вече се радва на изключителна почит. В един от социално-философс-ките трактати на Лао Дзъ се казва: "Кой би могъл да опази пълна със злато и нефрит зала?".

Отпреди 2500 г. пр. н. е. датира и обработката на кехли -бар, събиран по бреговете на Балтийско море. Предмети от него са намирани както в критските, така и в египетските гроб-ници. Векове наред народите от района на Средиземноморие-то организират търговски експедиции, чиято цел е закупуване-то на кехлибар срещу злато и сребро.

Две хиляди и двеста години преди н. е. е създаден шу­мерски сборник с лекарски рецепти. Въпреки че медицината все още е съпътствана от религиозни и магически представи, фармакологията се е опирала на природни продукти - билки и минерали. Почти по същото време на територията на днешна Югозападна Англия възниква култовото средище на мегалито-вата култура - Стоунхендж, от чиито строителни елементи е видно, че създателите му притежават висока астрономическа култура.

Хиляда и петстотин години преди н. е. излиза на бял свят т. н. папирус на Еберс, намерен в египетска Тива. В него се дават рецепти за лечение, в част от ко и т о се използват минера-ли.

Седем века пр. н. е. е съдадена библиотеката на аси-рийския крал Ашурбанипал, която се състои от 25 000 клино-писни плочки. Тя съдържа преписи на текстове отпреди хиляда години. Наред с данните за развитието на живота и науките в Месопотамия, сред тях фигурират и указания за използването на минералите за различни цели - лекарствени, за приготвянето на бои за оцветяване на емайлирани плочки и др. Оттам научаваме, че още през 12 в. пр. н. е. е създаден асирийски рецептурен справочник, описващ начините за приготвяне на лекарства, а зодиакалните съзвездия, чиято символика ползваме и днес, е известна на жителите на Междуречието тринайсет века преди н. е.

През 7 в. пр. н. е. в древна Гърция се развива глиптиката - изкуството за резба върху камък. Най-добрите образци от онова време могат да спрат дъха на всеки ценител. Особено оригинални и въздействащи са фино изработените митични сцени върху цветен многослоен оникс. Освен познатите квар-цови разновидности - ахат, карнеол, планински кристал, аме­тист, зелен яспис, за материали са използвани и скъпоценните аквамарин и хелиодор. Сред най-известните произведения на

древногръцките майстори са миниатюрни портрети на Алек-сандър Македонски - върху сардоникс, на египетския цар Пто­лемей и съпругата му Арсиния - върху трислоен оникс и др., съхранявани днес в Ермитажа в Санкт Петербург.

Много от старогръцките писатели отделят внимание на различните лечебни качества на минералите - особено опти­мистично към тях са настроени Херодот и Платон. Но в антич-ността безспорно най-голям в това отношение е приносът на римския историк Гай Секунд Плиний, наречен Стари, ко йто в съчиненията си прави енциклопедичен преглед на знанията за минералите, достигнали до неговото време. Плиний посвеща-ва по една книга на употребата на минералите в изкуството и на обработката на скъпоценните камъни. По ирония на съдба-та писателят е залят от лавата на Везувий при изригването му през 79 г.

В Индия през 6 век пр. н. е. се появява системата за леку-ване "сушрута". Авторът й описва 760 начина за приготвяне на лекарства от растителен и минерален произход. В Гърция Та­лес Милетски изучава и описва свойствата на кехлибара и маг­нетита.

Един век по-късно Емпедокъл прозира, че земното ядро се състои от огнетечна топилка, която оказва влияние върху температурата на минералните извори.

През втората половина на 5 век пр. н. е. Хипократ, един от великите медици на древността, създава своя лекарска шко­ла, основа на която е терапията с естествени, природни средс­тва - билки, минерали, слънце и вода. По това време гърците използват лещи от кварц за обгаряне на рани.

Четвъртото столетие преди новата ера е паметно с уси-лията на Аристотел да обобщи съществуващите до този мо­мент космологични познания. То й създава своя философско-природонаучна школа в Атина, където наред с ботаниката, зо-ологията и физиологията, се отделя изключително внимание и на минералите.

Малко след Аристотел Теофраст пише трактат със заг­лавие "За минералите", с което поставя началото на система-тичните проучвания за тях. Изследва цвета, плътността, твър-достта, както и температурата им на топене.

Увеличен интерес към минералите и тяхното използва-не бележи началото на новата ера. За медицински нужди в Китай започват да използват селитра и сяра, а в Индия в занаят-чийството и медицината намират широко приложение синият и зеленият камък, арсенът и сярата.

След Плиний Стари и Луций Аней Сенека прави приро-донаучна енциклопедия от седем книги. Два века по-късно за-почва да се създава гръцката народна книга "Физиологос", описваща характерните белези на всички растения, животни и минерали, ко и т о представляват интерес за тогавашното общес­тво. През този период се появява и т. н. Лайденски гръцки ръко-пис, намерен през 1928 г. Т о й съдържа 100 рецепти за обработка на минерали. Подобно е съдържанието и на Стокхолмския ръкопис, датиращ от 3 век. В него се обръща внимание на на­чините за уподобяване на скъпоценни камъни.

Във всички големи градове на Индия през четвърти век работят университети, в които се обучават студенти от Китай, Тибет, Монголия и Япония. Наред с другите дисциплини ос­новно внимание се обръща и на лечебните свойства на мине­ралите.

Зосим Панаполски написва енциклопедия на алхимия-та, състояща се от 28 книги и озаглавена "Хемеотика". В нея са описани всички познания за свойствата на най-известните до този момент минерали. Китайският химик Ко Ху а н г получава живак от загрява-не на цинобър и кондензиране на живачните пари. В Делхи, Индия, е построена от желязо т.н. колона на Чандрагупта. Же -лязото е заварявано и ковано и до днес не е ко р о з и р а л о ,

Бенедикт от Нурсия основава през 6 век т. н. бенедик-тински манастири. Като основна задача бенедиктинците си пос­тавят овладяване на научните знания до съвършентво. Те при-готвят различни балсами за лечение изключително на природна основа — с билки и минерали.

В началото на 7 век Изидор Севилски издава енциклопе-дия в 20 книги, наречена "Етимология". Наред с многото теми в нея се отделя внимание и на лечението с минерали. Там се намира и първата рецепта за производство на бира с хмел.

Една година след създаване на българската държава ки-тайският алхимик Сун Съ Миао описва производството на ба-рут от смес на минерали и органични вещества.

Халифът ал-Мамун създава в Багдат в края на 8 век аст-рономическа обсерватория с библиотека и лицей към нея. На-рича го Дом на мъдростта и събира в него учени, владеещи чужди езици. Под ръководството на Мухамед ибн Мусаал-Хорезм и те превеждат основните трудове на древногръцките, персийските и индийските философи. Халифът изкупува от всички покорени от него земи книги за библиотеката си. Го л я -мо внимание в Дома на мъдростта наред с другите научни дисциплини се отделя и на науката за минералите.

В края на 9 и началото на 10 век ал-Фараби създава араб-ска енциклопедия на тогавашната наука. За основа му служат произведенията на Аристотел, Платон и другите антични фи-лософи. В нея подобаващо място е отделено на използването на минералите. Малко след това в Салерно е основана меди-цинска школа, базираща се на арабските школи и чрез тяхното посредничество там се усвояват античните познания в област-та на медицината, в това число и лечебните качества на мине­ралите.

Известният ислямски учен и енциклопедист ал-Бируни, живял в средноазиатския град Хорасан в края на 10 век, опре-деля с голяма точност качествата на 18 метали и скъпоценни камъни. През 975 година друг учен - Абу Мансур ал-Харави издава "Тактат за основите на фармакологията". В него той описва лечебните качества на познатите му минерали, както и начините за приготвяне от тях на мазила и дестилати. Някои от описаните рецепти за лечение продължават да се използват и днес: кръвоспиране със стипца, интервенция върху кож ни за-болявания с мазила, в чиято основа е бораксът и др.

Ал-Бируни превежда на санскрит древногръцки съчи-нения през първата половина на 11 век и сам пише обширни трудове за използването на минералите в медицината -"Мине­ралогия", "Книга за лечебните средства" и др.

Авицена преработва античните познания на Гален по медицина в своя сборник "Медицински канон", като отделя подобаващо място на минералите, използвани в тази област.

През 12 век алхимиците постигат получаването на крис-тали от чисти химически съединения. Могат да произвеждат сярна киселина от загряване на син камък и стипца или сяра и селитра; за добив на солна киселина използват смес от морска сол и сярна киселина; азотна киселина получават от загряването на селитра, зелен камък и стипца. Описват и действието на царската вода върху златото.

Въпреки официалното обявяване на Инквизицията през 13 век немският епископ Албертус Магнус написва множест­во съчинения по всички въпроси, които са интересували и Аристотел. В тях регистрира обновените познания за фауната, флората, минералите и металите.

От 1260 до 1295 година венецианецът Марко Поло пъту-ва из Далечния Изток през Пекин и стига до остров Суматра. Пътеписът му "Милион" дава на съвременниците му много нови познания по география и използването на минералите в различни области.

В края на 13 век се появяват трактати по алхимия, в ко и т о е описано получаването на различни химически съединения. Потаж (суровина за азотна киселина) се получава от изгаряне-то на пирит, сода - от горенето на морски водорасли, а с натри-ева луга от сода и вар се разтваря сяра.

Четиринадесетото столетие бележи формирането на на­учна терминология, съставят се учебници и помагала; визан-тийският монах Изсакос Агрипос превежда персийските аст­рономически трактати и написва "Ге о д е з и я ". През 1303 година Чжу Ши-цзе издава математическия трактат "Ясписовото ог-ледало на четирите елемента".

Множество големи библиотеки се създават през 15 век. Те побират в себе си научните познания в различните области. Гутенберг изобретява печатането с подвижни метални букви, с което тласка бързото развитие на много дисциплини. Векът изобилства от географски открития, някои от които са поврат-ни в човешката история.

Огюстен Жан Френел написва през 1542 година съчине-ние, в ко ето обобщава научните знания по медицина на своето време. През 1551 година Андреас Аурифабер издава книга за кехлибара, в коя то описва десетки рецепти за неговото прило­жение. Различни мехлеми - като смес от стрит кехлибар с мед и розово масло, се използват за лечение на очни и ушни болес­ти. Освен това авторът описва лечебното действие на кехлиба-ра при простудни, неврологични и ставни заболявания. Отбелязано е неговото антистресово действие при допира му с ко -жата.

След Аур и ф аб ер в свои трактати едни от най-известните лекари на онова време - Теофраст Бомбаст фон Хохен ха й м -Парацелз и Боеций де Бот дават сведения за лечебните свойст­ва на скъпоценните камъни, в ко ито безрезервно вярват.

Николай Коперник лекува болни основно със субстан­ции от минерали. За приготвяне на балсамите си използва прах от изумруди, ко р у н д и , перли, слонова ко с т, скъпоценни метали и др. В същото време в Южна Америка испанските завоеватели заличават богатата духовна култура на маите и си поделят скъпоценните предмети от храмовете, изработени от жадеит и други скъпоценни камъни. Кортес разсипва държавата на ац-теките с техните импозантни строежи от камък, а отрядите на Писаро бастисват невероятната култура на инките, които дос-тигат ненадминато за времето си съвършенство при обработ-ката на бронз, злато, сребро и скъпоценни камъни.

През 17 век се полага началото на системното изучава-не на кристалите. В 1600 година излиза трудът на Уйлям Гил-бърг "Магнитът", съдържащ неговата теория за магнитните и електрични свойства на материята. То й определя Земята като гигански магнит.

Първата карта на Луната вижда бял свят през 1636 годи -на, а две години по-късно Атанасиус Кирхер описва и обобща-ва своите наблюдения върху Везувий.

Голям принос за развитието на кристалографията дава Нилс Стено, ко й т о работи и твори през втората половина на 17 век. Неговите познания са разширени от Хюйгенс и Льовенхук и обобщени от Ломоносов.

Фридрих Хофма н изследва качествата на минералната вода и описва получаването на магнезиев окис от минералните извори. Свой принос за развитието на науката за минерали­те дават Ойлер, Йохан Бернули, Жефроа. Степан Крашеников изучава вулканите, земетресенията и минералите на полуост­ров Камчатка и описва географията му.

Жан Етиен Ге т а р създава през 1746 година първата гео­ложка карта в съвременния смисъл на думата. В областта на минералогията работят Пиер Жозеф Макер, Ломоносов, Ан-тонио Моро, Джоузеф Блек, Карл Цимерман, Торберн Берг­ман, Абраам Вернер и много други. В края на века Жан Батист Луи Роме дьо Лил в произведението си "Кристалография" обо-щава познанията в тази област до момента и заедно с Рьоне Жус Хаюи полага основите на научните изследвания за кристалите.

Гьоте започва събирането на колекция, коя т о има амби-цията да попълни с всички европейски минерали, познати до този момент.

В началото на 19 век използването на химични методи в минералогията води до появата на нов етап в развитието й. През първата половина на столетието учените определят хи-мическия състав на 450 минерала и при техния анализ откриват 28 нови химически елемента.

Народният музей в Прага поставя началото на своята дейност през 1818 година. В днешно време той притежава една от най-големите и интересни колекции от минерали в Европа.

Деветнайсти век полага началото и на учредяването на десетки научни дружества, академии и университети, в раз-личните области на научното познание започва непознат дото-гава подем. Появяват се нови науки - астрофизика, палеонто­логия, хидрогеология и др.

Алфред Нобел получава динамит от смесването на нит­роглицерин с определени минерали.

Първата третина на 20 век кипи от научни открития, в т. ч.и в областта на науката за минералите. Продължават да въз-никват институти, лаборатории, обсерватории. До 1914 година само в Япония те са 72. Светът обезумява по златните находи-ща в басейна на река Макензи в Канада, хиляди златотърсачи намират смъртта си там.

През 1954 година Патрик Мейсън Хърли открива във вкаменелости по бреговете на Го р н о т о езеро в Канада зелени водорасли. Две години по-късно в тях се установява наличието на осем аминокиселини от органичен произход. От този факт става известно, че животът на Земята е възникнал преди два милиарда години.

Установява се, че на Луната има изригвания и трусове, сходни със земните. От 1957 до средата на седемдесетте години на 20 век са изстреляни 8530 изкуствени космически тела, спът-ници и други обекти с научна цел. Само през 1975 година са изведени в орбита 151 космически кораби и спътници. Осъ-ществено е посещение на човек на Луната и многократно до-насяне на почва оттам.

През 1986 година е създаден Националният музей "Зе-мята и хората" в София. То в а е уникален минераложки музей с над 20 000 образци от цял свят, представени чрез 3 500 експоната в седем постоянни експозиции. Особен интерес предизвиква експозицията "Гигантски кристали", съхранила част от колекцията на Илия Делев и съдържаща 53 редки природни творения.